Вътрешна стратегия за укрепване на сътрудничеството вътре в училищата
Училищната организация е жизненоважна система от взаимоотношения. В този контекст връзката учител-ученик има значителна роля за представянето на учениците в средното училище, но също така и за професионалния успех на учителите. Конкретна литература показва как подкрепящите групови дейности могат да подобрят мотивацията на учениците, ангажираността, просоциалното поведение и академичните постижения (Roeser & Eccles, 1998; Roeser, Eccles, & Sameroff, 1998; Wentzel, 1997, 1998), докато други, които нямат тази роля на подкрепа могат да намалят интереса на учениците към ученето (Midgley, Feldlaufer, & Eccles, 1989). Важна роля за развитието на Иновациите в методологията и педагогическите подходи имат добре развита система от взаимоотношения както и задействането на регулярен и прозрачен подход към наставничеството. Има различни подходи, насочени към подобряване на взаимоотношенията вътре в училищата, реализирани чрез програми за съветничество или редовни групови срещи, в които учителите се срещат периодично с:
- малка група ученици за въвличането в разработването и проектирането на образователната иновация в методите на преподаване, като се използва възможността за създаване на наставнически подход със студентите;
- учители и училищни служители за насърчаване на сътрудничеството;
- със смесени страни (ученици и учители) за утвърждаване на духа на училищната общност. В тези програми обмяната на опит става постоянна част от училищния опит на учениците и учителите, когато срещите се планират и провеждат редовно, а не от спорадично.
Различни автори (Gallassi et al, 1997) разграничават редица различни видове програми за вътрешно сливане, но твърдят, че е много важно за ефективността на действието, дневният ред да включва лични, а не само академични въпроси. „Личните” въпроси касаят отделни преживявания на учители и ученици в училището и не трябва да се разглеждат като теоретична дискусия. Този подход би позволил на училищната общност да се опознае по-добре с течение на времето.
Наставничество
Kакто споменахме,взаимоотношенията между ученици и учители са от решаващо значение за взаимното благополучие и осигуряване на по-добри академични постижения на учениците, също и за да се предотврати професионалното изчерпване на учителите.
Независимо от това, основната цел на наставническата програма базираната на застъпничество е да насърчава взаимоотношения между учители и ученици основани на доверие и близост, като се набляга на способността да насърчават отношения, които не само са близки, но и дългосрочни (Gallassi et al., 1997). В допълнение на това, тези програми могат да подпомогнат по-положителни поведенчески, социални и академични резултати за учениците (Gallassi et al., 1997).
Неотдавна възникна нов подход към наставничеството: теоретичните изследвания показаха връзката между Менторството и Теорията за привързаността (Rhodes et al., 2000; Rhodes, Spencer, Keller, Liang, & Noam, 2006). Според тази теория, ранните преживявания на детето с грижещия се за него възрастен влияят върху вярванията и очакванията относно наличието и отзивчивостта на други значими личности в жвота му (Bowlby, 1969, 1982). При млади хора или юноши тези преживявания определят развитието на така наречения „работещ модел“ - вътрешно представяне на себе си и другите, което служи като прототип за други близки взаимоотношения (Ainsworth, 1989; Bretherton, 2005). Сигурната привързаност обикновено се изгражда, когато децата са изпитали топли и отзивчиви взаимоотношения с грижещия се за тях възрастен, докато несигурната привързаност обикновено е основана на преживявания, свързани с пренебрегване, отхвърляне и непостоянство от страна на възрастния към детето.
Теорията на Привързаността също има връзка и с усилията за събиране на знания за организиране на позитивна училищна система. Когато привързаността е развита, нагласата за обмен на опит в училище между учители-учители и ученици-учители, а също и ученици-ученици също се насърчава и развива по-добре. Това е приложение на подхода на Образователната общност.
Сливане и групово обучение
Широко приет принцип е, че учащите изграждат свои собствени знания и ученето по своята същност е социален феномен. Това не важи само за ученето на учениците, но и за използването на групово обучение за обучение на учители. Този подход предоставя възможности за изразяване на идеи и разбирания, разкриване на предположения и погрешни схващания и преговори за създаване на нови подходи за обучение или подобряването им, така че иновациите в педагогиката да са достъпни за всички училищни служители. Учителите, участващи в групови обучения, ще могат да открият по-дълбок смисъл в съдържанието и да подобрят своите преподавателски умения.
Според опита, най-ефективното използване на груповото обучение е насочено към ангажиране на учителите в практически дейности, като се обръща внимание на създаването на провокативно съдържание. По този начин насърчаването на съвместното учене и кооперативно учене (често използвани взаимозаменяемо, но с известно разграничение, което трябва да се вземе предвид) трябва да подчертае приноса на отделните членове на групата, предлагайки идеи без ясен правилен и грешен отговор. Груповото обучение и свързаната с него групова обработка остават в ръцете на участниците (Panitz, 1997). Основната цел на груповата обучителна дейност е да създаде основа за собственост върху метода на обучение и да създаде среда за положителен и свободен обмен на знания.
Learning Schools
