Всички разбираме, че е необходимо да подготвим децата за едно различно бъдеще. Това налага един различен поглед към промените в образователните институции. Особено подходяща за целта е концепцията за учещата организация, на която искаме да вдъхнем нов живот, като стъпим на досегашните проучвания и ги надградим с нови данни и актуален контекст.

Необходими са по-задълбочени знания за това как съвременните училища могат да се развиват като учещи организации и как да бъдат подпомогнати в този процес. Време е да приложим в образователната система успешните концепции за учещи организации, които се използват от бизнеса и индустрията. Учещите училища се разглеждат като "идеалния тип организация за справяне с променящата се външна среда, за улесняване на организационните промени, иновациите и подобренията в постиженията при обучението на учениците както и достигането на други желани цели". 

В рамките на проекта е разработен инструмент за измерване на училището като учеща организация, който се основава на модела на Марко Кулс и Луис Стол "Какво превръща училището в учеща организация?", публикуван през 2016 г. и в който са идентифицирани следните седем измерения: 

ФИГУРА 1 – Училището като модел за учеща организация. Източник: Kools and Stoll (What Makes a School a Learning Organisation?, 2016), “What Makes a School a Learning Organisation?”, OECD Education Working Papers, No. 137, OECD Publishing, Paris

Изследването и анализът на най-добрите практики, проведени в рамките на проекта „Учещи училища“ в България, Италия, Испания и Турция, представят начините по които училищата на практика се учат, а предложеният модел отчита тези констатации и ги превръща в конкретни показатели и измерители.

В изследването също така се установява, че за разгледаните училища, концепцията за учеща организация има много нива и може да бъде определена като „органична“. Тя поставя училището в рамките на общността и на външната среда, разглеждайки начините за управление на знанието като сложни взаимовръзки между четирите нива: индивидуално; екипно, организационно и системно. Седемте различни, но взаимосвързани измерения на модела, могат да бъдат разгледани на всяко едно от тези нива:

На индивидуално ниво

1. Създаване на възможности за непрекъснато обучение.

2. Насърчаване на изследването, диалога и иновациите.

На ниво екип/група

3. Насърчаване на сътрудничеството и екипното обучение.

На организационно ниво

4. Създаване вътрешни системи за споделяне на знание.

5. Насърчаване участието на колектива за изграждане на споделена визия. 

6. Осигуряване на стратегическо лидерство. 

На системно ниво

7. Свързване на училището със заобикалящата го общност. 

В тази перспектива училището като учеща организация следва да се разглежда по холистичен начин: училището като организация, в която хората имат обща визия, усещат и интерпретират променящата се среда и генерират нови познания, които от своя страна използват, за да създават иновации в образованието. Това означава: 

- разработване на споделени цели; 

- създаване на среда за съвместно преподаване и учене; 

- насърчаване на инициативите и поемането на отговорност; 

- внедряване на система за управление на средно ниво; 

- регулярен преглед на всички аспекти, свързани с и оказващи влияние върху работата на училището;

- признаване и подкрепа на добрата работа; 

- предоставяне на възможности за продължаващо професионално развитие.

Освен това трябва да се вземе предвид ролята на образователните институции, формални и неформални, които си сътрудничат с училището. Добавянето на понятието за общност внася „сърце“ в концепцията за учещата организация. Етиката на междуличностната грижа е централна за идеята за училищната общност (виж. Giles and Hargreaves, 2006), оказваща влияние върху живота на учители, ученици и училищни ръководители. Общността набляга на взаимно подкрепящите се отношения и развива споделени норми и ценности. 

Градивните елементи за училището като учеща организация, са следните: